Имаше моменти, в които се хващах как се усмихвам но не защото ми идва отвътре,
а защото така се очаква.Водех разговори, които не ме докосваха.
Правех избори, които не усещах като свои.Оставаш някъде и започваш да се нагаждаш толкова добре,че накрая вече не разбираш къде свършваш ти къде започва всичко останало.
И тогава идва онзи тих момент не когато нещо се чупи, когато просто осъзнаваш, че отдавна не е цяло.
Няма скандал без драма само една тиха липса точно тя е най трудната за признаване.Защото няма какво да обвиниш освен себе си, че си останала толкова дълго.Преди време имах навика да казвам.
Тайната на надеждата
Още малко търпение, малко усилие, малко компромис.Убеждавах се, че нещата просто изискват време.
Че всяка връзка, всяка ситуация, всяко решение минава през труден период. И може би това беше вярно.Но имаше едно усещане, което не си тръгваше не беше силно нито драматично напротив беше тихо.
Като фон, който винаги е там.Сутрин ставах и го усещах в разговорите си го усещах.Дори когато всичко изглеждаше добре пак беше там.Липсваше ми нещо.Не щастие в големия смисъл, по скоро мир.
Онзи вътрешен покой, в който не се налага да се убеждаваш, че си добре започнах да се питам:Кога за последно се почувствах наистина спокойна?Кога не се съмнявах в това, което правя?Кога не се опитвах да оправдавам нещо или някого?
Навлизане в реалността
Отговорите не бяха удобни.Защото истината беше проста имаше неща в живота ми, които просто стояха там.
Не ме развиваха нито ме правеха по щастлива не носеха смисъл но аз ги държах.Не защото исках а защото бях свикнала.
И точно там осъзнах нещо, което промени начина, по който гледам на изборите си има едно тихо правило, което много хора усещат но малко следват.
Има едно тихо правило, което много хора усещат но малко следват ако нещо в живота ти не ти носи мир, не те развива и няма смисъл то просто ти взима.Време, енергия и внимание.
Мирът не е лукс а сигнал
Много хора са научени да живеят в напрежение и го приемат за нормално.
Постоянни мисли, съмнения, тревожност и го наричат любов, работа или такъв е животът не това е липса на вътрешен мир.Когато нещо е правилно за теб няма постоянна вътрешна борба.
Може да има предизвикателства, но няма тежест, която те изяжда отвътре.Мирът не е скука.
Мирът е яснота и ако нещо те кара да се чувстваш постоянно изтощена, напрегната или несигурна това не е твоето място.
Развитието боли но не те чупи
Има разлика между това нещо да те развива и да те изтощава.Развитието изисква усилие.
Изкарва те от комфортната зона. Понякога е неудобно но винаги има посока.Докато изтощението няма посока е само един цикъл.
Едни и същи разговори ако си на едно място връзка, работа, среда и след месеци или години си същата или по зле това не е развитие.Това е застой маскиран като навик.
Смисълът е това което остава
Опасното не е да страдаш по опасното е да инвестираш в нещо което няма смисъл.Да даваш време на хора които не те ценят.Да влагаш енергия в ситуации които не водят до никъде.
Да се опитваш да оправиш нещо, което отвътре знаеш, че не работи.Истината е проста:Ако трябва постоянно да се убеждаваш, че нещо си струва най вероятно не си струва.
Защо оставаш въпреки това?
Тук идва честният въпрос не защото не можеш да си тръгнеш а защото не избираш да си тръгнеш.
Но реалността е друга това, което не се е променило досега, няма магически да се промени утре всеки ден, в който оставаш, ти плащаш с времето си.
Истинската стойност къде даваш себе си
Ти си това, в което инвестираш енергията си.Ако я даваш на грешни хора губиш себе си даваш на празни ситуации губиш посока.
Ако я даваш на нещо без смисъл губиш време, което няма връщане.Силата не е в това да издържаш.Силата е в това да избираш.Да кажеш не на нещо, което не ти служи дори да ти е познато.
Да се откажеш от нещо, което не работи дори да си вложила много.Това не е слабост а е ниво.
Новото започва когато спреш да търпиш старото
Много хора чакат правилния момент.Истината? Такъв няма.Има само моментът, в който ти решиш, че стига.
Когато спреш да даваш енергия на нещо, което не носи мир, развитие или смисъл се освобождава място.За по истинско нещо, което не трябва да насилваш.
Финал
Не всичко в живота е за задържане.Някои неща са тук само, за да те научат кога да си тръгнеш.И ако трябва да запомниш едно нещо:Ако не носи мир, развитие или смисъл цената е твърде висока.
